1. Как протича събирането на вземане в България?
1.1. Извънсъдебна фаза
Когато имате вземане срещу длъжник в България, първата стъпка често е опит за доброволно уреждане. Можете да изпратите на длъжника писмена покана, с която да му напомните за задължението, да посочите вземането си и да го предупредите, че ако не плати в изрично определен срок, ще предявите вземането в съда – а това ще влоши положението му, защото вероятно ще трябва да плати и разноските по съдебното и изпълнителното производство. Често такива покани се изпращат чрез адвокат и/или нотариус, което увеличава шанса длъжникът да съдейства. Ако поканата има ефект, длъжникът може да плати веднага или, ако не може да плати цялата сума, да предложи погасителен план. Ако сте готови да приемете такова разсрочване, препоръчително е да сключите с длъжника споразумение с нотариална заверка, което да съдържа погасителния план, както и предсрочна изискуемост и неустойки при неспазването му. Когато разполагате с нотариално заверен документ за вземането си, много по-лесно ще получите изпълнителен лист и ще започнете принудително изпълнение (благодарение на бързата заповедна процедура по Гражданския процесуален кодекс).
Извънсъдебната фаза не е задължителна – ако по някаква причина не искате да се свързвате с длъжника, можете направо да се обърнете към съда. Нещо повече, понякога е дори препоръчително да пропуснете тази стъпка и веднага да се опитате да „замразите“ (обезпечите) имуществото на длъжника, за да не му оставите време да се разпореди с него, след като разбере, че се готвите да го съдите. Адвокат с опит в събирането на вземания в България ще ви посъветва коя стратегия да изберете според поведението и имущественото състояние на длъжника.
1.2. Съдебна фаза
При събирането на вземане целта на съдебната фаза е да се получи изпълнителен лист, който се представя на съдебния изпълнител за самото събиране (в изпълнителната фаза). В зависимост от вземането кредиторът трябва да мине или по общия исков ред (дело), или по бързата заповедна процедура за издаване на заповед за изпълнение.
Делото започва с подаване на искова молба, която трябва да съдържа имената и адресите на страните, цената на иска, фактите по спора, искането към съда, доказателство за платена държавна такса, както и всички доказателства, с които ищецът разполага. След проверка на исковата молба съдът я изпраща на ответника, който има един месец да отговори с възражения, насрещни искове и доказателства. След размяната на книжата съдът насрочва заседания, събират се доказателствата, изслушват се свидетели и вещи лица. След приключване на делото се постановява първоинстанционно решение, което влиза в сила, ако не бъде обжалвано в двуседмичен срок. В България на изпълнение подлежат както влезлите в сила първоинстанционни решения, така и въззивните решения. Касационното обжалване е силно ограничено.
В някои случаи – например при повечето парични вземания под 12 782,30 евро и при вземания по нотариално заверени договори и записи на заповед – кредиторът може да поиска от съда да издаде заповед за изпълнение. Тази процедура е много по-бърза от делото, защото в нея няма размяна на книжа, съдебни заседания и събиране на доказателства, свидетелски показания и експертизи. Длъжникът научава за заповедта след издаването ѝ. В някои случаи той може да възрази и тогава съдът дава на кредитора едномесечен срок да предяви иск и да започне общия исков ред, описан по-горе. В други случаи – например когато вземането се основава на нотариален акт – заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение и съдът издава изпълнителен лист едновременно с нея.
1.3. Изпълнителна фаза
Според Гражданския процесуален кодекс на изпълнение подлежат:
- влезлите в сила съдебни решения и въззивните решения, заповедите за изпълнение, съдебните спогодби, решенията, за които е допуснато предварително изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и спогодбите, сключени пред тях по арбитражни дела;
- решенията, актовете и спогодбите на чуждестранни съдилища, които подлежат на изпълнение в Република България без специална процедура – например повечето съдебни решения от държави от ЕС;
- решенията, актовете и спогодбите на чуждестранни съдилища, както и решенията на чуждестранни арбитражни съдилища и спогодбите, сключени пред тях, чието изпълнение в Република България е допуснато (след специална процедура пред български съд).
Българският съд издава изпълнителен лист въз основа на всеки от тези документи.
Когато разполагате с изпълнителен лист, трябва да се обърнете към съдебен изпълнител, за да започне събирането на вземането. В България има два вида съдебни изпълнители – държавни и частни, и двата са оправомощени от държавата да събират вземания. След като получи молбата на кредитора и валиден изпълнителен лист, съдебният изпълнител образува изпълнително дело и проучва имуществото на длъжника – съдебните изпълнители имат достъп до информация за банковите му сметки, работата му и др. След като събере нужната информация, съдебният изпълнител предприема поисканите от кредитора изпълнителни действия, например събиране на суми от банкови сметки или продажба на недвижим имот или друго имущество. Преди да предприеме изпълнителни действия, съдебният изпълнител изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение. За всеки вид изпълнение има конкретни правила и срокове, които съдебният изпълнител трябва да спазва.
2. Може ли имуществото на длъжника да бъде „замразено“ (обезпечено)?
Често е разумно да се опитате да обезпечите вземането още преди да предявите иска. По искане на ищеца съдът може да допусне подходящи обезпечителни мерки преди предявяването на иска, включително запор на движими вещи или банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти на длъжника. За да бъдат допуснати такива мерки, искането трябва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства и/или ищецът трябва да внесе гаранция за евентуалните вреди на длъжника при неоснователен иск, в размер, определен от съда (обикновено около 10% от вземането). Когато обезпечението бъде допуснато, на ищеца се дава срок да предяви иска (обикновено един месец). Искането за обезпечение може да бъде включено и в исковата молба.
3. Нужен ли е адвокат?
В България законът не изисква адвокат в нито една от фазите на събирането на вземане, но ние смятаме помощта му за съществена.
4. Какви са разноските и възстановяват ли се?
В зависимост от процедурата – заявление за издаване на заповед за изпълнение или общ исков ред – държавните такси в съдебната фаза са съответно 2% или 4% от търсената сума. Ако кредиторът подаде заявление за заповед за изпълнение, но длъжникът възрази, съдът указва на кредитора да предяви иск по общия ред; тогава се доплаща само разликата между таксите за двете производства, т.е. 2%.
В изпълнителната фаза съдебните изпълнители събират прости такси за всяко изпълнително действие, както и пропорционална такса върху размера на вземането. При парични вземания пропорционалната такса се изчислява върху събраната сума, както следва:
- до 51,13 евро – 5,11 евро;
- от 51,13 до 511,29 евро – 5,11 евро плюс 10% от сумата над 51,13 евро;
- от 511,29 до 5 112,92 евро – 51,13 евро плюс 8% от сумата над 511,29 евро;
- от 5 112,92 до 25 564,59 евро – 419,26 евро плюс 6% от сумата над 5 112,92 евро;
- от 25 564,59 до 51 129,19 евро – 1 646,36 евро плюс 4% от сумата над 25 564,59 евро;
- над 51 129,19 евро – 2 668,94 евро плюс 2% от сумата над 51 129,19 евро.
Загубилата страна трябва да заплати разноските на спечелилата. Адвокатското възнаграждение обаче може да бъде присъдено в намален размер, ако съдът прецени, че платеното от ищеца е прекомерно. Размерът на разноските, които се възстановяват, и коя страна кои разноски понася се определят от съда в решението и се включват в изпълнителния лист.
5. Колко време отнема?
В зависимост от сложността на делото обикновеното производство в съдебната фаза трае 1–3 години, а бързата процедура (например когато вземането се основава на нотариален документ, доказващ дълга, или когато длъжникът не възрази) отнема 2–3 месеца.
В изпълнителната фаза, след двуседмичния срок за доброволно плащане, който съдебният изпълнител дава на длъжника, продължителността зависи от имущественото състояние на длъжника и от това дали той обжалва действията на съдебния изпълнител. В най-простия случай, когато длъжникът има пари по банкови сметки, събирането отнема по-малко от месец; ако трябва да се продаде недвижим имот – няколко месеца.
За повече информация пишете ни на office@kotoff-law.com.
